Ще участвам утре, 20 март, в заседанието на Националния съвет на СДС. Очаквам да се проведе дебат по темата: - ЗА развитие на проекта Синята коалиция на предстоящите парламентарни и европейски избори или - ЗА самостоятелно явяване на СДС. Ще кажа ясно моето мнение: Самостоятелното явяване на СДС на следващите парламентарни избори означава да се повтори резултатът от изминалите президентски избори, където ни подкрепиха 65 761 души. Напомням също, че самостоятелното явяване на европейските избори през 2007 г., дори начело с популярно лице /Петър Стоянов/, очерта тавана за самостоятелното явяване на СДС – 91 871 гласа.

В Европейския парламент се провежда дебат на тема „Дискриминационните интернет сайтове и реакцията на европейските правителства”. Една страна, известна със своята толерантност към леката дрога, еднополовите бракове и свободната любов, една страна, по улиците на която може да видиш всякакви раси, религии и цветове на кожата, една страна, символизираща може би в най-голяма степен европейската идея за свобода и демокрация, най-неочаквано създаде най-нетолерантния и насаждащ омраза сайт

Европейската политика на България в момента се свежда до мотото „каквото и да се случва, ние сме с Германия”- поради това, че от една страна президентът владее немски, а от друга, премиерът обсъжда футболните мачове с Меркел в кухнята на Европейския съвет. Нямам нищо против Германия, още по-малко против нейната политика. Идеята обаче България да търси ментор в Европейския съюз, който винаги да ни казва какво да правим, и да взема трудните решения вместо нас, издава дълбок комплекс за малоценност. Комплекс, наследен от миналото ни на комунистическа държава, която сякаш винаги е склонна да бъде нечия „16-та република”.

Защо решихме със Светослав Малинов да организираме този форум? За да анализираме успешни десни практики. За да обсъдим възможностите за подпомагане на малкия и среден бизнес на регионално ниво. За да чуем оценки за взаимоотношенията централна - местна власт. За да анализираме предизвикателствата, свързани с икономическата ситуация в страната. Но най-важното и преди всичко - за да поговорим затова как да превърнем тези цели в реалност.

Дължа тази позиция не само на онези близо 10 000 хиляди човека, които препълниха електронната ми поща с настояване да не подкрепям АСТА в Европейския парламент. Дължа я на всички читатели на моя блог и посетители на моя сайт. Дължа я и на онези европейски и български граждани, чиито продукти на труда им представляват интелектуална собственост. Дължа я на българското гражданско общество, което неведнъж е отнасяло несправедливи упреци в пасивност.